Дива свиня

Понятието дива свиня освен като видово наименование се употребява и за женските индивиди, докато мъжките се наричат глигани. Малките прасенца непосредствено след опрасва-нето са приплоди - тазгодишни и миналогодишни. В някои райони на страната на приплодите им казват въшкари. Натрупаната маса при глиганите в областта на плещите се нарича калкан.
Дивата свиня е едър бозайник. Дължината на тялото при глиганите е 160-180 см, а при свинете - 150-160 см. Височината в холката е 90-100 см при глиганите и 70-80 см при женските. Теглото на тялото им варира в много широки граници. Възрас¬тните и охранени глигани у нас са 160-220 кг, рядко повече, а женските - 110-140 кг. Освен по едрината на тялото глиганите се познават по още НЯКОЛКО белега. Те са по-високи в холката, отколкото в кръста, докато при женските линията на гърба е хоризонтална. След двегодишна възраст на глиганите се виждат зъбите и около половия им орган има четка от дълги косми.
Окраската на дивата свиня е сиво-черна през зимата и сиво-кафява или сиво-черна през лятото. През зимата тялото се покрива с дълга и груба четина. Под нея има вълнеста козина, която осигурява изолацията на тялото.
Дивата свиня е повсеместно разпространена в Европа, без Скандинавието и северните части на Русия. У нас се среща във всички гори на страната - равнинни и планински. Силно адапти¬вен вид, но задържането й в различните местообитания зависи от наличието на естествена храна в тях. Задържа се в зрелите дъбови и букови гори, особено в годините на изобилие на жълъд, както и в големите равнинни гори сред селскостопанските тери¬тории и особено сред царевичните блокове
Дивата свиня сватбува ноември-декември. Опрасването е в края на март и април. Женската ражда обикновено 3-6 малки. До шестмесечна възраст приплодите са кафяви с надлъжни светли
ивици. Те се движат винаги с май¬ката. Мъжките я напускат на втора¬та есен, а женските при първото си опрасване. Дивата свиня е една от най-грижливите майки в природата. Особено внимание отделя в обуче-нието на приплодите да бъдат пред-пазливи. В този период тя е твърде агресивна, защитавайки малките си.
Дивата свиня е всеядно животно. Яде почти всичко от растителен и животински произход, до което може да се добере - надземни и подземни части на растения, семена и плодове на диви и селскостопански растения, дъбов и буков жълъд, гризачи, птици, яйца, зайчета, приплоди на чифтокопитния дивеч, мърша и всякакви хранителни отпадъци.
Дивата свиня е стадно животно. Стадата се формират от майката с приплодите (тазгодишни и миналогодишни). Често се събират 2-3 майки и образуват голямо стадо - 15-20 животни. Глиганите се движат самостоятелно. Влизат в стадата само нощем през брачния период и оплождат женските. Сутринта напускат стадото и почиват някъде в съседство. Дивата свиня е активна през нощта. През деня почива в гъсталаците и се вдига само принудително.
Естествени неприятели на дивата свиня са вълците, чакалите и скитащите кучета. На тези хищници жертва стават най-вече приплодите. Тя е ловен вид в целия си ареал, включително и у нас. Подборният лов на мъжките е разрешен целогодишно, а на женски, приплоди, едно- и двегодишни прасета - от 1 септември до 31 декември. Груповият лов на диви свине се разрешава от 1 октомври до 31 декември.
Дивата свиня е най-значимият ресурсен вид от дивеча. По¬ради високия си прираст осигурява най-много месо от единица площ, а поради високите си запаси е емоционален лов за много ловци. Това прави и трофея й (кучешките зъби на глигана) особено ценен.
България притежава световния рекорд на трофей от дива свиня - 158,20 точки, добит в Родопите през 1986 година.
Следи. В стъпката на дивата свиня винаги се отпечатват и задните пръсти. Това я прави твърде характерна, поради което не може да бъде сбъркана с друг дивеч. Дължината й е до 8,5 см, а ширината - до 6 см (за старите глигани).