Понятието дива свиня освен като видово наименование се употребява и
за женските индивиди, докато мъжките се наричат глигани. Малките
прасенца непосредствено след опрасва-нето са приплоди - тазгодишни и
миналогодишни. В някои райони на страната на приплодите им
казват въшкари. Натрупаната маса при глиганите в областта на плещите се
нарича калкан.
Дивата свиня е едър бозайник. Дължината на тялото при глиганите е
160-180 см, а при свинете - 150-160 см. Височината в холката е 90-100 см
при глиганите и 70-80 см при женските. Теглото на тялото им варира в
много широки граници. Възрас¬тните и охранени глигани у нас са 160-220
кг, рядко повече, а женските - 110-140 кг. Освен по едрината на тялото
глиганите се познават по още НЯКОЛКО белега. Те са по-високи в холката,
отколкото в кръста, докато при женските линията на гърба е хоризонтална.
След двегодишна възраст на глиганите се виждат зъбите и около половия
им орган има четка от дълги косми.
Окраската на дивата свиня е сиво-черна през зимата и сиво-кафява или
сиво-черна през лятото. През зимата тялото се покрива с дълга и груба
четина. Под нея има вълнеста козина, която осигурява изолацията на
тялото.
Дивата свиня е повсеместно разпространена в Европа, без Скандинавието
и северните части на Русия. У нас се среща във всички гори на страната -
равнинни и планински. Силно адапти¬вен вид, но задържането й в
различните местообитания зависи от наличието на естествена храна в тях.
Задържа се в зрелите дъбови и букови гори, особено в годините на
изобилие на жълъд, както и в големите равнинни гори сред
селскостопанските тери¬тории и особено сред царевичните блокове
Дивата свиня сватбува ноември-декември. Опрасването е в края на март и
април. Женската ражда обикновено 3-6 малки. До шестмесечна възраст
приплодите са кафяви с надлъжни светли
ивици. Те се движат винаги с май¬ката. Мъжките я напускат на втора¬та
есен, а женските при първото си опрасване. Дивата свиня е една от
най-грижливите майки в природата. Особено внимание отделя в обуче-нието
на приплодите да бъдат пред-пазливи. В този период тя е твърде
агресивна, защитавайки малките си.
Дивата свиня е всеядно животно. Яде почти всичко от растителен и
животински произход, до което може да се добере - надземни и подземни
части на растения, семена и плодове на диви и селскостопански растения,
дъбов и буков жълъд, гризачи, птици, яйца, зайчета, приплоди на
чифтокопитния дивеч, мърша и всякакви хранителни отпадъци.
Дивата свиня е стадно животно. Стадата се формират от майката с
приплодите (тазгодишни и миналогодишни). Често се събират 2-3 майки и
образуват голямо стадо - 15-20 животни. Глиганите се движат
самостоятелно. Влизат в стадата само нощем през брачния период и
оплождат женските. Сутринта напускат стадото и почиват някъде в
съседство. Дивата свиня е активна през нощта. През деня почива в
гъсталаците и се вдига само принудително.
Естествени неприятели на дивата свиня са вълците, чакалите и
скитащите кучета. На тези хищници жертва стават най-вече приплодите. Тя е
ловен вид в целия си ареал, включително и у нас. Подборният лов на
мъжките е разрешен целогодишно, а на женски, приплоди, едно- и
двегодишни прасета - от 1 септември до 31 декември. Груповият лов на
диви свине се разрешава от 1 октомври до 31 декември.
Дивата свиня е най-значимият ресурсен вид от дивеча. По¬ради високия
си прираст осигурява най-много месо от единица площ, а поради високите
си запаси е емоционален лов за много ловци. Това прави и трофея й
(кучешките зъби на глигана) особено ценен.
България притежава световния рекорд на трофей от дива свиня - 158,20 точки, добит в Родопите през 1986 година.
Следи. В стъпката на дивата свиня винаги се
отпечатват и задните пръсти. Това я прави твърде характерна,
поради което не може да бъде сбъркана с друг дивеч. Дължината й е до 8,5
см, а ширината - до 6 см (за старите глигани).
Търсене в този блог
неделя, 6 май 2012 г.
Старт на подборния отстрел на сръндаци
Сърните (Capreolus capreolus) са средно големи тревопасни бозайници от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Широко разпространени в нашата страна и обичаен ловен обект. Само мъжките екземпляри притежават рога - къси и изправени. През зимата мъжките губят рогата си, но на пролет за новия размножителен сезон израстван отново. Когато започват да израстват, новите рога са покрити със слой от тънка кожа, който постепенно изчезва, при загуба на кожното кръвообръщение. Тялото е червеникаво, а лицевите части са сиви. Окраската на тялото варира през различните сезони - златисто-червеникаво през лятото, но през зимния период потъмнява до кафяво и дори черно с по-светли коремни части. Сърната е относително малка по размери в сравнение с други представители на семейство Плътнороги. Дължина на тялото от 95 до 135 cm, ширина в предните крайници 65 - 75 cm и общо тегло между 15 и 30 kg. Опашката е къса (2 - 3 cm), труднозабележима. Първите и вторите рога са неразклонени, между 5 и 12 cm, докато при възрастните сръндаци достигат от 20 до 25 cm, често завършващи с два или три, рядко четири върха.
Подборният отстрел е основно ловно-стопанско мероприятие и се провежда за всички видове едър дивеч , които обитават нашата страна – благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, дива коза, муфлон, зубър, мечка и глухар. Чрез него се подобрява качеството на дивеча – генетична, екстериорно, трофейно – и се създава оптимална структура на популациите при отделните видове. Целите на подборния отстрел са следните: - Да се достигнат и поддържат допустимите дивечови запаси при най – подходяща полова и възрастова структура на популациите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)